Първият етап от изследването (2010-2019 г.) на екипа, ръководен от д-р Пламен Л. Димитров, RODC, “ПСИХОДИНАМИКА НА СКЛОННОСТТА КЪМ КОРУПЦИЯ” осъществи eмпирично дълбинно проучване на влиянието на базисното самоуважение, субективното интерпретиране на корупцията като описателна социална норма в обществено-икономическата среда на изследваните, материализма и защитно-компенсаторната психодинамика на моралното дезангажиране върху склонността към пасивна корупция (т.е. приемане/вземане на подкуп) и изучава имплицитната системна психодинамика в основата на тези влияния.
Възоснова на предложената от д-р Пламен Димитров Екзистенциално-психодинамична теория на склонността към корупционни практики се изгради изследователски модел, в който се наблюдава опосредстващата роля на психодинамиката на моралното дезангажиране във връзката между субективното възприемане на корупцията като норма и склонността към пасивна корупция, и опосредстващата роля на материализма в отношенията между самоуважението на личността и предразположеността ѝ към пасивна корупция.
Първоначалната извадка от възрастни изследвани лица, в периода 2010-2019, работещи като мениджъри и високооставени в различни компании (N = 680), попълни пакет от въпросници и получените резултати демонстрираха, че субективното възприемане на корупцията като описателна социална норма е положително свързано със склонността към пасивна корупция, като тази връзка е опосредствана от действието на психодинамичните процеси на моралното дезангажиране.
В допълнение емпиричните факти в изследването разкриват, че:
(1) субективното възприятие за корупцията като социална норма усилва предразположеността на индивида към дисфункционално, защитно-компенсаторно морално и афективно дезангажиране, което от от своя страна участва в активирането на склонността му към корупция,
(2) а по-високото базисно ниво на самоуважение (чувство за лично достойнство) води до по-ниски нива на материализъм като ценностна ориентация в жизнения план, които от своя страна предскават снижаването на склонността към пасивна корупция, в частност приемането на подкуп.
В публикувания доклад за изследването са обсъдени редица теоретични и практически последствия от получените емпирични резултати.
Изследването продължи с втора фаза – в периода пандемията (2019 – 2021 година), и с трета фаза – в периода на политическа нестабилност (2021 – 2023 година), с разширяване на извадката (N=1202, през втората фаза, и N=1658, фаза 3), Това позволи наблюдение на контролни групи и изучаване на влиянието на допълнителни психологически и социално-демографски променливи като личностната автентичност, емоционалното прегаряне и психично-здравните рискове в изследователския модел за допълнителна валидизация на Екзистенциално-психодинамичната теория за склонността към корупционни практики.
Данните събрани в периода 2010-2023 година потвърждават консистентно предиктивната валидност на използвания изследователски модел.
Допълнително контролираните променливи – изразената личностна неавтентичност, емоционалното прегаряне, латентния десен авторитаризъм, агресивно-защитният жизнен стил, средният до висок психично-здравен риск също допринасят (самостоятелно и във взаимодействие помежду си) за нарастване на обяснителната мощ на екзистенциално-психодинамичната теория за склонността към пасивни корупционни практики в средата на икономически активни възрастни с отговорни организационно-управленски функции в бизнес структури от различни сектори.
Пълният текст на статията представяща изследването и неговата методология (фаза 1) можете да намерите в
Българско списание по психология, 2019 година (бр.1-4), стр.37-68.
Пълните резултати от изследването (Фаза 1, 2 и 3) за периода 2014-2023 година ще бъдат подробно представени в Сборника “КАК ЖИВЕЕМ, Том 2.ПСИХОДИНАМИКА НА ЧОВЕШКИТЕ СИСТЕМИ” в края на 2024 година.
За допълнителна информация, заявки за участие в изследователския екип и обучения свързани с темата на изследването, изпратете имейл на адрес: dr.plamen.dimitrov@gmail.com